Сряда, 21 октомври 2026 | Първомай Облачно 13°

Всички категории

Иванчо се прибира един ден в къщи и отива при дядо си да му се похвали: - Дядо, на обяд помогнах на една баба да пресече улицата. - Браво бе, Иванчо, заслужи си 1 лев. На другия ден Иванчо отива отново при дядо си, но този път води и Марийка: - Днес двамата с Марийка помогнахме на една баба да пресече улицата. - Браво и на двама ви, заслужихте си по 1 лев. Марийка си тръгнала, Иванчо и дядо му останали на саме и дядото попитал: - Днешната баба толкова зле ли беше, че двамата трябваше да й помагате? - Не, просто бабата се дърпаше...
Оценка 0 от 0 гласа
Полицай спира шофьор: - Добър ден. Документите за проверка! Шофьора му казва: - Ей сега. Елате по-близо, ако може, че са ми долу в жабката. Полицаят си провира главата в колата през прозореца, шофьорът вдига стъклото и го защипва. След това невъзмутимо излиза през другата врата, смъква панталоните на полицая и го оправя. Прибира се в колата, сваля прозореца и потегля пред погледа на изумения полицай. Полицаят се оглежда и вижда минувач. - Ей, видя ли номера на тоя? Минувача (смеейки се) - Видях го бе, как да не го видях?! Аз такъв номер и в цирка не бях виждал!
Оценка 0 от 0 гласа
- Кажете, аз наистина ли съм Наполеон? - Разбира се, господарю. - Значи, утре ще има победа над Аустерлиц? - Разбира се, мосю. Една блестяща победа. - И след това ще има поход към Русия, опожаряване на Москва... - Това е положението, мосю... Нищо не може да се направи по въпроса. - А след това Ватерло, изгнание, остров Света Елена... - Уви, мосю! - Ох, боя се, че от всичкото това нещо, ще се побъркам. Ти как смяташ, докторе? - Ами, за вас, гълъбче, това вече не е страшно...
Оценка 0 от 0 гласа
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. - Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. - Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: - Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? - Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: - Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. - Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Оценка 5 от 1 гласа