Събота, 24 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 17°

Всички категории

Двама канибали, баща и син, били избрани от племето да отидат на лов за храна. Те навлезли навътре в джунглата и се притаили край една пътека. След малко по нея се задал дребен възрастен мъж. - Виж, тате, някой идва - обадил се синът. - Не става - отсякъл бащата. - От този няма да се нахранят и кучетата. Ще почакаме още малко. След половин час се задал ужасно дебел човек. - Виж, тате, този наистина ще стигне за всички - казал синът. - Не става – отсякъл пак бащата. - Този е толкова тлъст, че всички ще умрем от сърдечен удар. Ще почакаме още малко. След един час край тях минала страшно красива жена. - Е за тази нищо не можеш да кажеш - обадил се синът. - Дай да я изядем. - Не - поклатил глава бащата. - Няма да я изядем. - Защо? - попитал учудено синът. - Ще я вземем с нас жива и ще изядем майка ти!
Оценка 5 от 1 гласа
Жена отива при Конфуций и го пита каква е разликата между многоженството и полиандрията. Конфуций поставя пред нея пет чайника и пет чашки, след което налива чай от единият чайник в петте чашки, кара я да пийне по малко от всичките чаши и пита: - Как е? Харесва ли ти? - Да - отговаря тя. Философът налива от петте чайника в една чаша: - Пробвай сега! Харесва ли ти? - М-м-м, чудесно е!- възкликва жената. - Глупачка такава! - сърди се Конфуций.- Такава хубава притча изпорти...
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Оноре дьо Балзак Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.
Оценка 0 от 0 гласа