Събота, 24 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 9°

Всички категории

Бал. Висше общество. Стоят поручик Ржевски и корнет Оболенски и пият вече трета бутилка шампанско. Омаян от алкохола, корнетът срамежливо пита: - Кажете, Ржевски, оная дама там, духа ли? - И още как! - отговорил поручикът. - А тази, другата? - Дори превъзходно! - А как мислите, поручик, новата до нея, и тя ли духа? - Без съмнение, корнет! - Но поручик - объркано пита корнетът - как знаете това? - Виждате ли, Оболенски - поучително го напътства поручик Ржевски - щом има уста, значи духа!
Оценка 5 от 1 гласа
2 часа през нощта, бар, всичко е затворено. От дупката се показва немската мишка, оглежда се - няма котка, тичка към бара, налива си бира, изпива я на екс и с всичка сила тича обратно към дупката. След минута се показва френската мишка, оглежда се - няма котка, тича към бара, налива си вино, изпива го и бяга към дупката. Мексиканската мишка - показва се, няма котка, бар, текила, дупка. Показва се руската мишка - няма котка, тича към бара, налива си 100 грама, изпива, оглежда се, няма котка, налива си втора, пие - няма котка, трета - няма котка, четвърта, пета... след петата сяда, оглежда се - все още няма котка, започва да разгрява мускулите и злобничко така си мърмори: "Ми ше го чекаме, деба маа му...
Оценка 0 от 0 гласа
В бара влиза кон, съблича си палтото, сваля си шапката, поръчва си уиски със сода и фъстъчки, изпива го бавно и си тръгва доволен, обещавайки, че ще дойде и на другият ден. Барманът изпада в шок и звъни на директора на цирка: - Слушай, имам за тебе страхотен номер! Ела утре в бара и ще видиш. На следващият ден директорът на цирка от сутринта засяда в бара и чака. Привечер в бара влиза коня, поръчва си отново уиски със сода и започва да си го пие. Директорът на цирка се присламчва до него и пита: - Извинете, не искате ли да работите за нас? Колко получавате на сегашната си работа? - Триста долара! - Аз мога да ви предложа хиляда, храна и подслон! - И къде трябва да работя? - Тук, наблизо, в цирка. - В цирка?! Не, за хилядарка аз, разбира се съм съгласен, но не мога да разбера, за какво са ви в цирка програмисти...
Оценка 0 от 0 гласа
Една блондинка имала проблеми с пари, затова решила да отвлече дете и да поиска откуп. Отишла в най-близкия парк, грабнала едно малко момченце, завела го зад едно дърво и написла на една бележка. “Отвлякох Ви детето. Съжелявам, че трябваще да го направя, но ми трябват парите. Оставете $10,000 в обикновена торбичка зад големия дъб в парка, в 7:00 часa сутринта.” Подписано, “Блондинката”. Закачила бележката на якето на малкото момченце и му казала да се прибира веднага вкъщи. На следващата сутрин, блондиката се върнала в парка и намерила $10,000 долара в торбичка зад голямото дъбово дърво, както в нарежданията й. Вътре в торбичката имало бележка: “Ето ти парите. Немога да повярвам, че една блондинка би сторила такова нещо на друга.”
Оценка 5 от 2 гласа
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Оценка 0 от 0 гласа
Военен се прибира от учение и заварва жена си със съседа. Хваща пушката и я насочва към главата на любовника: - А-х-х-х, ти! - Вбесен зарежда пушката и се прицелва. Комшията се обръща и започва да моли за живота си: - Не! Моля те, Славчо, пощади нищожния ми живот! - Че си в къщата ми - простено ти е. Че си се изцъкал на килима - простено ти е. Че ме минаваш със сметката за асансьора - простено ти е. Дори ти прощавам, че си със жена ми, но за нищо на света няма да ти простя, че си пил от ракията ми! БУМ-М-М! Светлин Теодосиев Радоев
Оценка 4 от 1 гласа