Петък, 9 октомври 2026 | Първомай Предимно облачно 16°

Всички категории

Българин отива в Америка да работи при негов приятел. Когато се срещат, приятелят му посочва една улица в центъра на Ню йорк и казва: — Аз, прияталю, работя на тази улица. Всяка вечер намирам по нещо – я обица, я пръстен, я някоя банкнота и така си живея. Ти ще работиш на онази. Същтата вечер още двамата излезли на работа и новият, както се разхождал из неговата улица, видял под една улична лампа доста дебел портфейл на тротоара. Тъкмо се навел да го вдигне, па се замислил и му теглил един здрав ритник. — Айде стига бе, още от първия ден ще работя…
Оценка 0 от 0 гласа
Лети пътнически самолет. Пилотът казва по уредбата: — Уважаеми пътници, пожелаваме ви приятен полет с нашата авиокомпания. В момента се намираме на 10 000 метра височина, движим се с 900 км/ч, температурата навън е минус 30 градуса, … а-а-а-а! Ужас! Какво е това бе! Мамка му! А-а-а-а! Тишина. След малко пилотът продължава със спокоен глас: — Уважаеми пътници, моля да ме извините за този изблик, но стюардесата ме поля с кафе. Знам, че не трябва да губя контрол, но да ми бяхте видели панталона отпред… Глас от салона: — Мамка ти! Ела да видиш пък моя панталон на какво стана отзад!
Оценка 5 от 1 гласа
Един сляп влиза случайно в един бар със стриптизьорки. Застава на бара мислейки че говори с барман и казва: — Пич, мога ли да ти кажа последния виц за блондинки? Чува го жената седяща до него и казва: — Пич, преди да кажеш вица трябва да ти кажа пет неща. Барманката е блондинка, сервитьорката също е блондинка, момичето, което седи отляво е 1.90, руса и има черен колан по карате, момичето, което седи от дясната ти страна е блондинка и вчера беше освободена от затвора за убийство… и аз съм блондинка… Е, и така искаш ли да кажеш още вица? Слепият отговорил: — Оооооооо не!!! Ако трябва и да ви го обяснявам по пет пъти…
Оценка 0 от 0 гласа
Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: — Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: — Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? — Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?
Оценка 0 от 0 гласа