Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Облачно 13°

Военни

Сержантът води при лекаря новобранец. - Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. - Ела, ела, моето момче - казва той с мек глас. - С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после - и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.
Оценка 0 от 0 гласа
На сутрешния преглед командира пита войниците: - Произшествия има ли? - Не, само дето се счупи сапа на лопатата. - Каква лопата? - Ами тази с която погребахме кучето. - Какво куче? - Дето яде от червата... - Какви черва? - Тези на коня... - Какъв кон? - Дето умря докато теглеше каруцата... - Каква каруца? - Тази с водата... - Каква вода? - Тази с която гасихме пожара... - Къде пожар? - Ами оня дето изгори щаба на поделението. - Каквоооо???? Как… - Ами от фаса на Любо... - Ама Любо не пуши...? - Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето...
Оценка 0 от 0 гласа
Военен се прибира от учение и заварва жена си със съседа. Хваща пушката и я насочва към главата на любовника: - А-х-х-х, ти! - Вбесен зарежда пушката и се прицелва. Комшията се обръща и започва да моли за живота си: - Не! Моля те, Славчо, пощади нищожния ми живот! - Че си в къщата ми - простено ти е. Че си се изцъкал на килима - простено ти е. Че ме минаваш със сметката за асансьора - простено ти е. Дори ти прощавам, че си със жена ми, но за нищо на света няма да ти простя, че си пил от ракията ми! БУМ-М-М! Светлин Теодосиев Радоев
Оценка 4 от 1 гласа