Събота, 10 октомври 2026 | Първомай Предимно ясно 27°

Разни

Нова секретарка отива за първи ден в офиса. Появява се 15мин. преди началото на работния ден, отваря прозорците широко. Влиза шефа и започва да се оплаква. -Ауууу, моля Ви, веднага ги затваряйте тия прозорци. Толкова е студено тук и това течение. Аз съм се родил недоносен и лесно настивам. Ден втори. Отново отива по-рано, носи и ел. печка, която включва на макс. Шефа идва: -Каквя е тая сауна така, печки-мечки, нали Ви казах, че съм недоносен, с капризно здраве и лесно се претоплям. Ден трети. Шефа влиза и вижда секретарката си небрежно полегнала на дивана, разчекната, със свалени прашки, но преди да каже каквото и да било, тя му подвиква: -Айде, влизай най-после да те донося, че ми писна от тебе!
Оценка 4 от 1 гласа
Възрастна дама не искала да отиде на гости на роднините си в Австралия, защото винаги я е било страх, че в самолета може да има бомба. Семейството й се опитало да я убеди, че рискът е минимален, и я склонило да се посъветва със специалист по статистика. - Каква е вероятността някой да качи бомба в самолета? - попитала тя. - Съвсем малка - отвърнал специалистът. - Около едно на десет хиляди. - А каква е вероятността двама души да качат бомби в един и ъщи самолет? - Още по-малка - казал той. - Около едно на милиард. На практика нулева. Оттогава насетне възрастната госпожа спокойно се качвала на самолет... стига винаги да носела бомба със себе си.
Оценка 5 от 1 гласа
Люта зима, сняг до колене. На едно кръстовище мръзнат двама полицаи.Топките им се свили... до размера на трънки. Толкова им е писнало, че си отмъщават на всеки шофьор. Спират една кола и казват на шофьора: - Хич не ни пука имаш ли редовни документи, дали си пил, дали колата ти е в изправност. Излизаш от колата и почваш да пикаеш на снега. Ако успееш да напишеш "Пътна полиция" ще те пуснем, ако не успееш цакай стотарка... Излиза шофьорът, започва да пикае и да пише. Стига до "Пътна.." и не може повече. Фатмаците слагат 100тарката в джоба. Спират следващата кола. Шофьорът й стига до "Пътна пол..." и спира. И той олеква със 100 кинта. По едно време към тях се задава очукана ладичка. Спират я. Зад волана седи мангал. Обясняват му условията и той казва: - Немаш проблеми, бе брато. Ако искаш и "Пътна полиция на Република България" ще ти напиша. Материал имам бол. Ама трябва ти да ми фанеш писалката и да пишеш ти, че аз съм неграмотен...
Оценка 0 от 0 гласа
Влязъл американец в един бар и викнал на бармана: Дай едно уиски бе, пляс и го изпил на екс, дай още едно, пляс и него на екс, колко е сметката попитал американеца - 100 долара казал бармана....Очуден Американеца си сложил ръката на бара и казал: - Режи тая ръка повече чаша с алкохол няма да вдигне. След Американеца влязъл Французин: - Един коняк -голям викнал Французина на бармана, ударил го на екс, още един голям пляс и него на екс....Сметкатааа... съответно -100 долара се 4уло от бармана, при което Французина си сложил крака на бара и казал: - Режи тоя крак повече в бар няма да влезе никога....... След известно време в същия бар влиза един Българин: - Голяма ракия , след малко ....още еднааа , след нея още една . - Сметката моля, казал Българина при което бармана отново отговорил 100 долара..........Българина учуден си извадил х. я и го пляснал на бара , какво да правя да го режа ли казал бармана...... - НЕ ДУХАЙ ГО.....
Оценка 0 от 0 гласа
Ядосана жена звъни в кучкарник: - Абе, вие няма ли най-после да направите нещо с тия бездомни кучета? - Ама, госпожо... - Няма к`во да ми се обяснявате! Питам дали ще направите най-сетне нещо с тия кучета по улиците? - Ама... - Няма "ама"! Както си вървях към блока и едно от тия псета ме ухапа... - Ама, госпожо, работим по въпроса. Вече към 4000 кучета сме кастрирали... - Ти чуваш ли какво ти говоря, бе?! Казах, че кучето ме ухапа, а не, че ме изчука...
Оценка 0 от 0 гласа
Когато дъщеря ми беше много малка ние с татко й й задаахме разни детски гатанки, но тя все неможеше да ги отгатне. И един ден за пореден път се убедих в детската оригиналност. Пак се шегувахме с нея и се смеехме, но тя като че ли се беше ядосала от това все да не може да отгатне. Тогава каза: - Сега аз ще казвам: Мъничко, червеничко - невидимо! Що е то? С баща й веднага заизброявахме всичко възожно червено, а тя само стоеше пред нас и много доволна не сваляше усмивка от лицето си. Тогава си признахме, че незнаем отговора, а тя гордо заяви: - Е, как незаете? Това е домат скрит зад ъгъла! И до днес си го припомняме и се радваме, а на тези които зададем гатанката немогат да позаят.
Оценка 0 от 0 гласа