Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 16°

Разни

Върви един човек по пътя и непрекъснато си повтаря „Ай стига бе“. Насреща му върви друг човек. Гледа, слуша и накрая решил да попита защо онзи си повтаря непрекъснато „Ай стига бе“. — Остави! – отговорил първият. Дъщеря ми се омъжи за негър. — Не е толкова голяма беда. – казал вторият. – Любов. Случва се. — Да ама първото дете се роди черно. — Е, какво да се прави, по-силна черната кръв – ражда се черно дете. — Да, ама второто дете се роди бяло. — Еее… случва се и така, сега пък бялата кръв е била по-силна и се е родило бяло дете. — Да ама третото излезна черно-бяло,черно-бяло, на раета. — Ай стига бе…
Оценка 0 от 0 гласа
По магистралата се движи вехта кола, в нея се возят възрастен мъж и жена му. Жената е полуглуха, но за сметка на това кара колата. Спира ги полицай. Полицаят: — Госпожо, карате с превишена скорост… Бабата: — К’во каза тоя? Дядото /крещи/: — Каза, че караш много бързо… Полицаят, оглеждайки документите на бабата пита: — О, вие сте от Смолян!!?? Бабата: — К’во вика тоя? Дядото: — Пита, дали сме от Смолян… Полицаят: — Имам силни спомени от Смолян. Преди много години там правих най-отвратителния секс в живота си… Бабата: — К’во вика? Дядото: — Вика, че те познавал…
Оценка 0 от 0 гласа
Един се прибира у дома мрачен. — Какво има? – пита жена му. — Предсказаха ми, че тази вечер точно в 12 часа смъртта ще дойде да ме вземе от бирарията. — Ти вземи, че се дегизирай – посъветвала го жената. – Облечи други дрехи, обръсни си мустаците, даже за по- сигурно – и косата, тя няма да те познае! Човекът послушал. Обръснал се, Облякъл други дрехи и отишъл в бирарията. По едно време – гледа – влиза смъртта. Огледала се насам-натам, пък си рекла: — Ако тоя чук, дето го търся, не дойде до 12, ще прибера оня, плешивия до бара.
Оценка 0 от 0 гласа
В самолет на българските ВВС: — Сега, редник, скачаш от самолета, долу ще те чака джипка и ще те откара в базата — Как така скачам!?!?! — Ето ти парашут… дърпаш връвчицата от ляво и той се отваря… — А, ако не се отвори? — Дърпаш връвчицата от дясно и продължаваш по плана… Нашичкият скача… Дърпа връвчицата оляво, но парашута не се отваря… дърпа връвчицата отдясно, парашута пак не се отваря… — Ееее, сега ако и джипката я няма долу егати организацията…
Оценка 5 от 1 гласа
Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: -Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де…
Оценка 0 от 0 гласа
Един човек излязъл на разходка и точно минавл през вратата, когато един глас в него се обадил: — Спри! Опасност! Човекът заковал на място и „прас“, пред него се разбила саксия. Учудил се той и продължил. Като пресичал улица, вътрешния му глас пак казал: — Спри! Опасност! Човекът спрял и една кола профучала на сантиметри от него. Той казал: — Кой си ти, че два пъти вече ме спасяваш? — Аз съм твоя вътрешен глас. — Ами можеш ли да ми се покажеш ей тука, на ръката ми? И хоп-едно мъничко човече се появило на дланта на човека и казало: — Ето ме. Човекът го смазал бързо с палеца си и казал: — А къде беше като се жених, бе?
Оценка 0 от 0 гласа