Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 20°

Животни

Един ден Зайо-Байо си вървял в гората, но не щеш ли, паднал в един трап. Минало магарето и заека му рекъл: - Моля те, Марко помогни ми! Магарето се поколебало, пък отвърнало: - Ще ти го пусна, пък ти се хвани за него и се изкачи. Така и станало заекът се хванал и се измъкнал. На следващия ден Зайо вижда Марко във същия трап. - Моля те, помогни ми казало магарето. Зайо Байо отвърнал: - Моя е малък, ама ще се обадя по мобифона да дойдат и да те извадят. Заекът звъннал, извадили магаретор пък то рекло: Ех, Зайо, Зайо, който си няма... си има мобифон.
Оценка 0 от 0 гласа
Кума Лиса срещнала Зайо Байо в гората и го поканила вкъщи на кафе. Като отишли у тях, тя се съблякла и му казала: - Всичко, което виждаш, е твое и можеш да го вземеш! Заекът нарамил телевизора и си тръгнал. По пътя го среща Кумчо Вълчо, който пита: - Откъде изкопа тоя телевизор? Заекът му разказал всичко, а вълкът го взел на подбив: - Тъпанар! Тя сигурно е очаквала от теб нещо... по-така... по-мъжествено... ако разбираш какво имам предвид. - Ами, щом си толкова мъжествен, все още можеш да се класираш за хладилника...
Оценка 0 от 0 гласа
Върви заека из гората и плаче. Срещнал го един добър горски дух и попитал: - Защо плачеш, Зайо? Зайчето : - Магарето какъв голям го вади, вълкът и мечо също, всички женски животни искат с тях да го правят, а аз с тази малка пишка ... никой не иска с мен. Духът го успокоил и му казал, че ще направи магия и като щракне веднъж с пръсти ще му става с един метър по-голям. Зарадвало се зайчето, върви си из гората и си подсвирква. Срещнал лиса и казал: - Лисо, сега ще те е... Лиса се изкискала: - Ти ли бе Зайо, с тая малка пишка? Ха-ха ... - Гледай тука, Лисо! - и щракнал с пръсти. Лисицата като видяла, се уплашила, че е много голям и хукнала да бяга, а Зайо си седял на един пън, щракал с пръсти и викал: - Къде ще бягаш маа-а-а, Лисоо?
Оценка 5 от 1 гласа
Мъж се опитал да продаде кучето си на свой съсед. - Това е говорещо куче и ти го давам за пет кинта - заявил мъжът. - Не ти вярвам - усъмнил се съседът. - Къде се е чуло и видяло говорещо куче? В този момент кучето тъжно го погледнало и казало: - Моля ви, купете ме, господине. Този човек се отнася жестоко към мен. Никога не ме води на разходка, купува ми най-евтината кучешка храна и ме кара да спя в гаража. Той не разбира, че съм особено куче. Преди две години преплувах Атлантика, а миналата година отидох на Северния полюс. - Имаш право! - възкликнал съседът. - Това куче е говорещо. Тогава защо го продаваш толкова евтино? Собственикът отвърнал: - Защото ми писна от неговите лъжи!
Оценка 0 от 0 гласа
Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок–подскок и най–отпред. Лъвът го хваща, хвърля го накрая на опашката и му казва: – Няма да се пререждаш! Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок - най-отпред. Лъвът пак го хвърля накрая на опашката. – Няма да се пререждаш! И така - още три четири пъти. Лъвът за последен път го хвърля накрая на опашката. Тогава заекът казва: – Ако лъвът още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!
Оценка 0 от 0 гласа
Три мравки взели последни заплати преди да напуснат работа и се събрали да споделят коя какво ще си купи. Първата казала: - Аз ще си взема една огромна пържола и ще си е ям цяла зима. Втората казала: - Аз пък ще си взема новия албум на Bony M. И третата казала: - Аз пък нищо няма да си взема. И така се разделили трите колежки като се разбрали да се видят догодина по същтото време. Дошло време за срещата и мравките се събрали. Първата казала, подсмърчайки: - На мен някой ми открадна пържолата. Втората казала: - На мен пък ми откраднаха касетката. Третата се уригнала и казала: - Маа Бейкър!
Оценка 5 от 1 гласа
Вървят една голяма бяла мечка и едно малко бяло меченце. По едно време меченцето попитало: - Мамо, ама ние наистина ли сме бели мечки? - Да, сине, ние сме големи, истински полярни бели мечки. Повървели още няколко метра и малкото пак пита: - Мамо, ама и татко ли е бил голяма полярна истинска бяла мечка? - Да, моето момче. Баща ти беше един огромен бял мечок. Пак вървят, вървят и малкото по едно време пак пита: - Мамо, сигурна ли си, да не сме някакъв друг чешит мечки, не бели. - Абе бели мечки сме бе, сине. Ама ти защо толкова се интересуваш? - Мамо, студено ми е ма, мамо.
Оценка 0 от 0 гласа