Учителка дала на учениците домашно да измислят по три изречения. Иванчо се прибрал и казал на майка си:
- Мамо, кажи ми едно изречение!- а майка му се скарала:
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го записал и отишъл при баща си:
- Тате, кажи ми едно изречение!
- Не сега, Иванчо. Тук има много буболечки и бръмбари.
Записал "Много буболечки и бръмбари". Седнал пред телевизора и там чул: "Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов". Записал го.
На другия ден учителката го накарала да си каже изреченията.
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
- Абе, Иванчо, какво има в главата ти?
- Много буболечки и бръмбари.
- Кой си ти, че да ми говориш така? - скарала се учителката.
- Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов.
Един пиян излиза от кръчмата и гледа на небето странен астономически факт има две луни.<BR>- Ха - казал той на излизащия човек от кръчмата - Виж, брато, на небетоо имаа ддвее лууниии.<BR>- Как ще са ддвее бе, кьорчоо, виж добре, че са трий.<BR>- Абе напил са си кат’ свиня та ддвете ти се гледат кат’ трий...<BR>- Ти си кьорав и не моаш виддиш едната.<BR>- Добре де ай ся ще питаме ей то чиляк дето излиза от кръчмата колко са.<BR>- Ей, брато, кажи на тоя кьорчо че са 3 лууните на небето!<BR>- Абе две са бе на него така му се вижда, кажи му!<BR>- Чкхакайте бе братллеета, пръво ми кажете за кой ред спорите?