Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Облачно 9°
Полицай спира автомобил: - Добър ден, капитан Иванов, 20 лева глоба! - Ама как 20 лева, какво съм направи? - попитал учудено водачът. - Абе, децата ми няма да умират от глад докато направиш нещо!!
Професионални 3,698 прегледа
Следващ →

Още вицове

Преди 1000 години в едни кралство, красивият принц бил влюбен в девойка, красива, но от бедно семейство, а в принца била влюбена злата магьосница, която издебнала младите в опит за първа целувка и хоп! - превърнала ги в камъни. 1000 години по-късно един съвременен магьосник събрал малко сили (и знания от забранените от християнството книги), направил магическа отвара и ги полял. Те се превърнали отново в хора погледнали го с благодарствен поглед, а той им рекъл: - Не съм толкова велик, колкото грозната стара дама и затова ви гарантирам само 1 час живот, после пак ще се превърнете в камъни.. имате време да направите това, за което сте си мечтали последния век. ...и си тръгнал. По-късно, обаче, го загризало любопитството и 15 мин преди крайния срок той се скрил в храстите. Що да види? Младежът държи един гълъб, подава го на девойката и казва: - Дръж го, сега, аз да му покажа колко е готино да ти серат на главата! Знаете ли, че днес е световния ден на метеоролога...празнуват и всички тото играчи. Добрите кучета след смъртта си попадат в Америка, а лошите в Северна Корея. - С кого разговаря този човек? - Сам със себе си. - Е, тогава защо вика? - Не чува добре. Мъж е поканен на офицерски бал. Обикаля той между гостите с чаша бяло вино в ръка и си търси дама. Насреща му - възрастен генерал. Заприказвали се, харесали се, започнали дружески да се потупват и да смигат на жените. По едно време мъжът попитал: - Слушай друже, а според тебе онази русата, която седи там в дъното на залата, може ли да духа? Генералът с напета и бавна походка се отправил в тази посока, спрял пред дамата, разгледал внимателно лицето й, върнал се и казал: - Може! Мъжът отвел веднага мадамата в друго помещение, където били насаме и след като се върнал казал: - Духа и още как, направо щеше да ме отнесе. Ами тази, с червената рокля пред нас, тя може ли? Генералът отишъл при дамата, дълго и внимателно разглеждал лицето й, върнал се и казал: - И тази може да духа! Мъжът отново се убедил в съседната стая, че генерала е прав. Накрая попитал: - Всъщност, би ли ми казал как така безпогрешно определяш дали една жена го може? - Вглеждам се в лицето й. Има ли уста - значи духа!