- Мамо, помниш ли онази китайска ваза, - пита дъщерята, - която се предава от поколение на покление?
- Разбира се, че помня. Защо?
- Ами моето поколение прекъсна тази традиция.
Млад мъж отива в дома на годеницата си да я иска за жена.
- Какво работиш? - пита бащата
- Ми .... занимавам се с изкуство.
- Е как мислиш да се издържате?
- Еми каквото Господ даде ...
- Ами децата, с тях какво?
- Еми и тях, каквото Господ дал!
- Ами наеми, апартамент, кола?
- Ми, Господ все ще даде нещо.
Тръгва си младежа.
Бащата казва на майката:
- Бе малко е смотан, ама ме кефи, че ми вика Господ!