Жаргонен сонет
Езикът ни, брат, е адски готин -
за плямпане направо е трепач!
То мухабети, лафове страхотни -
пинизи и за густо, и за плач!
Но най ги кльопам звънките му звуци,
когато се попържаме - върха!
Надай уше и те ти кеф на буци -
фелацио жестоко за духа!
Език на Кондьо, Джаго и Камата,
на Джанго Зе, Ъпсурт и Уикеда!
Ти, намбър уан от всички на земята,
каква ли почест аз да ти отдам?
... След всичкото, което прозвуча,
ще взема в твоя чест да помълча.
Много пиян мъж се прибира много късно вечерта вкъщи. Целият раздърпан, нацапан с червило. Започнал да се оправдава пред жена си.
- Скъпа, всичко ще ти обясня. Първо, с приятели се видяхме да пием по бира.
- Моят Супермен - казала жената.
- След това гледахме мач.
- Моят Супермен.
- После ходихме да вечеряме.
- Моят Супермен.
- Ама защо все ме наричаш Супермен - не издържал и попитал мъжа.
- Защото, само Супермен си обува слиповете отгоре върху панталоните.