Една вечер осемнайсетгодишно момче развълнувано се прибрало вкъщи и съобщило:
- Ние с Джейни ще се женим.
Баща му увесил нос. Той отвел сина си настрани и му казал:
- Съжалявам, сине, не може да се ожениш за Джейни. Когато се ожених за майка ти, много хойках. Разбираш ли, Джейни ти е половин сестра.
Момчето било смазано и му трябвали шест месеца, за да започне пак да излиза с момичета. След година обаче се прибрало вкъщи с нова изненада.
- С Кристи ще се женим.
Баща му пак увесил нос. Той отвел момчето настрани и му обяснил:
- Съжалявам, сине, не може да се ожениш за Кристи. И тя ти е половин сестра.
Момчето избягало в стаята си, обляно в сълзи. По-късно майка му отишла да го утеши.
- Татко е вършил много лоши неща - изхлипало момчето.
- Все ми казва, че не мога да се оженя за момичето, което обичам.
- А, не му обръщай внимание - отвърнала тя.
- Той не ти е истински баща.
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
— … последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа.
Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
— Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… — … а всички вас, които сте изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!