Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Разкъсана облачност 25°
- Кога Буратино разбрал че е дървен? - Когато започнал да си бие чекии и си подпалил носа.
Любими Герои 3,670 прегледа
Следващ →

Още вицове

Ако сте научили името на вулкана в Исландия - това е признак, че си нямате друга работа... 1 - Здрасти! Хайде да ходим да пием бири?! Че ми е едно скапано настроението... 2 - Какво се е случило? 1 - Мими ме заряза днес. Може да се напоркам. 2 - ?????? 1 - Тръгвам днес за университета, и докато пътувах ме заряза. 2 - Как така? 1 - Накратко. В метро беше шумно, не чувам, че ми звъни телефона. Пише ми sms:"Ще се видим ли днес?", след малко пак получавам sms:"Що мълчиш?", блъсканица в метрото - не мога да отговоря. После пък ми падна батерията, телефонът ми се изключи. 1 - Включвам го чак вкъщи, автоматичен sms:"Изпуснати 21 обаждания." И един след друг sms-и:"Не ми ли говориш?", "Вече не ме обичаш?!", "Защо мълчиш?","Не искаш да говориш с мен, даже телефонът ти е изключен!", "Това беше! Повече не ми трябваш!", "Край! Разделихме се! Не ми се обаждай!" 1 - Хайде да ходим за бири... На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса. - Мамо, а кой е този космат чичко със зачервените очи? - Това е баща ти, дъще. - Болен ли е? - Не, просто прекалява с интернета. Един черен жребец препускал през пустинята седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана: - Искам да ме напоиш, да ме нагостиш и утре рано сутринта да ме събудиш защото бързам! Барманът така и направил. Напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Конят се събудил, разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал: - Я какъв тъп барман! Събудил е друг кон!