Неделя, 22 ноември 2026 | Първомай Разкъсана облачност 14°
Наградите на "Големия брат" линк
Любими Герои 4,314 прегледа
Следващ →

Още вицове

С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка. Жена на мъжа си: - Представям си какви страшни подозрения са се зародили в главата ти, когато изчезнах за два дни от къщи. - Да, аз веднага си помислих, че ще се върнеш. Десет часа вечерта. Мъж звъни в къщи: - Привет, скъпа! Как я караш? - Къде си бе, идиот? Нали каза, че след шест ще се прибереш? - Не съм забравил. С четири вече бях! Остана да убедя още две и се прибирам. Двама българи отиват да свалят чужденки на морето, още първия ден се забиват в една дискотека, виждат две мадами и почват да ги черпят. Черпили ги те, пили, веселили се, накрая се заклатушкали с чужденките към хотела, но още щом влязли в стаята, единият паднал и заспал мъртвешки сън. Става той на сутринта, гледа леко гузно другия, а той му вика: - Брато, добре че бях аз, да отсрамя българската чест! - Ама как... - пита невярващо нашият човек - Как, ти... и двете ли? - Не бе, преди да заспя и аз, им казах, че сме румънци. Събрали се католически свещеник, баптистки пастор и равин да спорят в кой точно момент се заражда живота. Католическия свещеник казал: - Животът се заражда в момента на зачатието! - Не е вярно - отговорил пасторът - в първите седем дни в зародиша няма кръв, а живота е в кръвта, следователно откакто има кръв - тогава се заражда и живота. Равинът ги слушал и най-накрая им казал: - Вие нищо не разбирате. Животът започва когато порастнат децата и умре кучето!