Една баба имала син в града. Дошъл си той един ден, за да вземе нещо за ядене. Започнал да разказва, че всичко било скъпо, особено месните продукти. А много обичал шунка, която била непосилна за джобо му. Старата баба се засмяла и рекла:
- Иди ги разбери младите хора. Щом толкова им харесва шумката, да отидат в гората и да ядат колкото искат.
Чукча пише писмо вкъщи:
"Здрасти брат ми, пристигнахме благополучно. Квартирата, в която се настанихме е чудесна, даже има и пералня машина, само дето работи странно. Сложих аз дрехите в дупката, дръпнах въжето, потече водата, а дрехите изчезнаха някъде. Времето е хубаво, за последната седмица само два пъти валя дъжд. Първият път за четири, а втория за три дни. Жената чака дете, но не знае още - момче или момиче ще бъде, тоест не знаем чичо или леля ще ставаш.
Много поздрави.
Твоят брат.
P.S. Исках да ти пратя малко пари, ама вече залепих плика.