Българин, руснак, англичанин и китаец са на разходка в планината.
- Ехо, обичам те! - виква българинът
- Обичам ...обичам ...обичам... - отговаря ехото.
- Я тебя люблю! - провиква се руснакът.
Ехото:
- Я тебя люблю... люблю... люблю...
Англичанинът също се пробва:
- І love you!
- I love you... you... you... - отвръща ехото.
Ред е на китаеца:
- 我 爱 你! Wǒ ài nǐ !
- К’во-о-о-о? - смайва се ехото.
Манго и Айшето се прибират от нивата с каруца. По едно време Айшето станала палава нещо и от дума на дума почнали да се чукат. Конят си вървял, вървял и спрял на един влаков прелез. След малко в далечината се задава влак. Машиниста, като видял каруцата започнал да свири със сирената. Манго и Айшето не реагират. Оня набил спирачки. Влака скърцал, свирил, влачил се и спрял на 10 сантиметра от каруцата. Слиза машиниста от локомотива и почва да се кара:
- Абе вие луди ли сте бе. Свирих ви, светках ви с фара, въобще не мръдвате. Знаете ли колко трудно се спира влака бе?
Манго се надигнал от каруцата и запъхтяно отговорил:
- Такъв е живота, брато. Който може спира.