Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
- А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
- Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
- Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
"Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
Селския поп се моли на Господ:
- Боже, защо си толкова несправедлив! Аз съм твой слуга, моля ти се ден и нощ, живея в бедност, а тез безбожници какви къщи и вили построиха, живеят в разкош! Защо така, Господи?!?
Глас от небето:
- Защото не ми досаждат…