Минава Генко покрай съседа си и заварва следната сценка. Жена тича напред с кървав нос, а съседа му я преследва с бормашина. Генко пита съседа си:
- Абе, съседе, какви ги вършиш?
- Е, как какво, днеска дойде на гости "милата" ми тъща и се оплака, че й е запушен носа и не може да диша, и аз реших да й помогна да го отпушим.
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
- А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
- Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
- Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
"Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"