Неделя, 22 ноември 2026 | Първомай Предимно облачно 14°
Превод на поема написана от един африкански "Шекспир" Скъпи Бели Приятелю, Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш: Като се раждам, аз съм черен. Като израствам, аз съм черен. Като ходя под слънцето, аз съм черен. Когато ми е студено, аз съм черен. Като ме е страх, аз съм черен. Като съм болен, аз съм черен. Като умра, аз все още съм черен. А ти, Бели Приятелю, Като се раждаш, ти си розов. Като растеш, ти си бял. Когато си под слънцето, ти си червен. Като ти е студено, ти си син. Като те е страх, ти си жълт. Като си болен, ти си зелен. Когато умреш, ти си сив. И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"!
Расистки 10,258 прегледа
Следващ →

Още вицове

Французин, американец и българин тираджии си говорят. Американеца се хвали:- Къщата ми е в едно равно поле, като се прибирам надувам клаксона и като се прибера - камината запалена, яденето във фурната, а жената и децата ме чакат на верандата.- А моята къща е на един висок баир - казал французина.- Като се прибирам пускам дългите и като се прибера шампанското отворено и жената ме чака гола на леглото. Аз пък - казал българина, - живея в една долчинка. Като се прибирам спирам двигателя и надолу по инерция. Като стигна излизам тихичко от камиона, изключвам бушоните, вземам бухалката и отивам да чакам пред вратата на спалнята - досега само един ми избяга.... Добрите момичета си водят дневници, на лошите не им остава време.Таула Банкхед Смели разказвачи на вицове на тези, които разказват вицове не само за мафиоти, но и за тъщи. Един човек на вилата си вижда, че съседското дете се е покатерило на неговата ябълка и бере ябълките му. Отива под дървото и му казва: - Ще трябва да поговоря с баща ти! Детето се качило малко по нагоре и казва: - Тате, тук чичо Иван иска да поговори с теб. Няколко студента отиват на изпит. Влиза първият. Професорът започва с въпосът: -Колега,Вие бяхте ли на лекциите? А студентът отговаря: -Да,бях зад онази колона. Професорът го скъсал. Идва друг.При него се повтаря същото.Тогава влиза трети. -И Вие ли бяхте зад колоната?-попитал този път професорът. Студентът отговорил: -Да. -Странно.50 сантиметра колона , вече 50-ти човек за този семестър е бил зад нея.