Ставам сутрин,гледам че спя.Жената я няма,децата и той.гледам чука се на вратата.Отварям лампата,святкам вратата и що да видя-един нинджа полицай.Викам му- ни мъ бий,аз съм хора,а той гишш едно круше и отивам в рая.Там три дена съ къпя,на втория водата спира,девет дена лежа, на шестия умирам.
По време на расизма в ЮАР. Бял отива в командировка. Връща се и пита жената - как е, какво са правили, слушал ли е синът им.
- Абе, страшна работа... вчера взел колата и сгазил трима негри.
- Ще му скъсам ушите! То така се започва - днеска негър, утре негър, накрая ще вземе и да пропуши!