На един лекар му омръзнало от пациентите и работата му. Решил, че на всички ще поставя диагноза рак. Влиза първия пациент:<BR>- Аааа... докторе тука нещо ме боли ръката, дали...<BR>Доктора:<BR>- А рак е, рак е, аре бегай...<BR>Влиза втория пациент:<BR>- Имам болка в коляното нещо, в ставата...<BR>Доктора:<BR>- Аааа рак е със сигурност!<BR>Влиза трети:<BR>- Докторе ужасна болка в главата не ми дава мира и аналгина не помага, дали...<BR>Доктора:<BR>- Съжалявам но е рак... просто рак е и т’ва си е!<BR>Влиза следващ пациент:<BR>- Тука нещо бъбреците ме наболяват...<BR>Доктора:<BR>- А рак е категорично... Лекувайте се... рак...<BR>Пациента:<BR>- Ама то са камъни в бъбреците...<BR>Доктора:<BR>- НЕ! Рак е... Камъни, камъни и под тех раци, раци, раци...
Червената шапчица, Томас Харис
Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим.
- Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…