Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Облачно 16°
Питат жена: - Как сте в секса във вашето семеиство? Жената отговаря: - Ние двамата с мъжът ми сме в пълен сексуален синхрон!!! Репортерът (много учуден) пита: - Как така? Жената: - Ми как - аз не искам, той не може!!!
Семейни 3,612 прегледа
Следващ →

Още вицове

Дейвид Бекъм и жена му се прибират от летището с такси. - Къде сте били? - пита шофьора. - В Ню Йорк - отвръща Бекъм - гледахме една постановка и обикаляхме магазините. - Хапнахте ли някъде нещо вкусно? - Да, имаше един наистина страхотен ресторант. - Как се казва? - поддържа разговора шофьора. - Хм. Не помня. Я ми назовете някоя голяма железопътна гара в Лондон. Шофьорът почва: - Ватерлоо, Падингтън, Виктория... - Аха! Виктория, как се казваше ресторанта, където се хранихме? Малката Сара пита баща си: - Татенце а мога ли да изпратя картичка за Свети Валентин на човек от друга вяра? Бащата - евреин на средна възрст оговаря: - Мисля, че можеш миличка. На кого искаш да пишеш? - На Осама Бин Ладен - !? - Ами той се крие по разни пещери и всички го мразят. Като получи картичка от евреиско момиченце ще види, че не всички по света са лоши и може би ще спре да прави лоши неща и да се крие. - Това е най-хубавото нещо което съм чувал миличка - казва просълзен бащата. - И като престане да се крие нашите снайперисти ще му пръснат скапаната глава. Един приятел разказва на друг за отпуската си: - Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме... - И? - Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках. - А после? - Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се... Командирът на екипажа заподозря, че стюардесата му изневерява с автопилота. Ходи си милиционерът през парка. Тъмно е. Приближава един храст, от който се чуват пъшкания и стенания. С плътен и респективен глас пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти, мъжът, да мълчиш , не питам теб. - По-любов! - отговорил му женски глас. Продължил пазителят на реда по пътеката и стигнал втори храст. С плътен и респективен глас пак пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - По-любов бе сладък,по-любов! - отговорил му друг мъжки глас. С разбирателен поглед пак продължил по пътеката. Стига трети храст. Запъхтяни стенания. Страст голяма. Задал дежурният въпрос: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - Че кой питаш.То тук друг няма.