Неделя, 22 ноември 2026 | Първомай Разкъсана облачност 12°
В болницата докарват пострадал. След оглед лекарят пита: - Какво стана? Автомобилна катастрофа ли? - Да. - Сигурно сте карали много бързо? - Не, много бавно ходех....
Разни 2,667 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Кети мечтае всички мъже да я желаят, затова Кети иска мечтае да стане "Ламборджини диабло". Погребение във Венеция(град целия във вода).Жена в погребалното бюро: -Можете ли да ми някакъв вид погребение за мъжът ми? -Ами погребение С-класа:ковчег от бял бор,златни дръжки,оркестър на голяма гондола,на опечалените голяма гондола 500 евро. -Не,не.Много е скъпо,друго? -Погребение 2-ра класа:ковчег от черен бор,сребърни дръжки,орекестър свири на малка гондола,на опечалените малка гондола-450 евро. -Не пак е скъпо.Ако може за около 50 евро. -Добре.54-та класа:чамов ковчег с ръждясали дръжки без оркестър,НА ОПЕЧАЛЕНИТЕ СЕ РАЗДАВАТ ПЛАВНИЦИ :)) Отишъл Иванчо при семейна жена. По едно време тя усетила, че се връща мъжа и казала: - Както си гол, застани до фикуса и се направи на статуя, мъжа ми няма да разбере, че има чужд човек в къщи! Иванчо застанал до фикуса в позата на Аполон, а в тоя момент влязъл в стаята съпруга и казал: - Жена, давай да ям, че съм много гладен. Тя му донесла вечерята и отишла в другата стая да гледа телевизия. По едно време съпругът се обърнал към Иванчо и казал: - Хей пич, идвай да вечеряме, хем да ми правиш компания! Иванчо се направил, че не чува и продължил да стои до фикуса като статуя. След известно време съпругът отново казал: - Хайде бе, ела да ми правиш компания! Иванчо отново не помръднал до фикуса. Минали още няколко минути и съпругът казал: - Идвай бе, и аз така стоях два дни до един фикус като Зевс, питаш ли ме как издържах? Идвай да хапнем, че умирам от глад! По-умният отстъпва. Каква велика мисъл, това обяснява господството на глупостта в света. Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка. По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов: - Близначки? - Не, не, едната е по-голяма. Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката: - Близначки? - Абе нали ти казах, не са близначки! - тросва се Иван. - А-а, близначки - уверен е японецът и сочи Елена - С тая жена никой няма повтори.