Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Облачно 21°
Учителя пита учениците: - Колко е 7x7? Кажи, Иванчо. - Тук не се чува, господине. - Колко е 7x7? - Тук не се чува, господине. - Лъжеш. Я да си сменим местата тогава?! Разменят си местата, Иванчо отива на мястото на учителя и пита: - Господин Петров, кога ще спрете да ходите при майка ми? - Я, верно, че не се чувало тука!
Ученически 3,796 прегледа
Следващ →

Още вицове

XVIII век. Млад кавалер с перука къса маргаритка: "Обича ме, не ме обича..." XIX век. Млад джентълмен със сюртук и цилиндър къса маргаритка: "Обича ли ме? Разбира се! Ще даде - няма да даде..." XX век. Юноша с дънки къса маргаритка: "Дали ме обича? Кой му пука! Ще бутне ли? Разбира се! Ще ми стане ли - няма ли да ми стане..." XXI век. Същество с неопределен вид гледа маргаритка - емблема на icq, чете на монитора: "Обичам те! Искам те! Хайде да се срещнем!" и гадае: "Мъж? Жена? Активен? Пасивен?" - Как се наричат кавалерските жестове и услугите, които мъжете правят на приятелките си преди сватбата? - Предизборни обещания! Рангел се буди след едногодишна кома. До леглото седи обляната в сълзи Мара, която и за миг не изоставила съпруга си по време на комата! Той й хванал ръката и започнал: - Маро, помниш ли как едно време, като загубих всичките си пари на покер и всички ми се смяха, ти бе до мен? - Помня, скъпи! - А, помниш ли как, когато катастрофирахме и един месец бях на легло, ти пак бе до мен? - Помня, любими! - А, помниш ли как, като започнах частен бизнес и после фалирах, ти пак бе до мен? - Помня, Рангале! - И сега, като 1 година бях в кома, ти пак си до мен... - Да, скъпи - Знаеш ли какво си мисля, Маро.. Мара умилена: - Какво, любов моя? - Еми, страшен карък ми носиш ти, СТРАААШЕН !! Имам чудесен коледен подарък за гаджето. Знам, че ще го хареса. Сега само остава да си намеря гадже преди 25-ти декември. В ГДБОП. Явор Колев докладва на новия си шеф(понеже стария каза, че ГДБОП просто не работели и си замина): - В интернет отново е страшно. Пак се организират. - Заради торентите ли? - По-страшно, заради блоговете...