Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите.
- Чапаев, този път ни хванаха!
- Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят.
Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят.
След 10 минути Петка се обажда:
- Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам.
- Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат.
След 5 минути:
- Чапаев, пускам се.
- Петка, дръж се още малко.
- Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?
Човек заминава в командировка в Париж. Естествено още първата вечер отива на посещение в публичен дом. На сутринта излиза с щастливо изражение на лицето, пресича улицата и в продължение на половин час наблюдава от тротоара прозореца на стаята, в която е бил цяла нощ. През цялото това време от лицето му не слиза щастливото изражение. Изведнъж лицето му помръква, физиономията му става кисела и той с отвращение се изплюва на тротоара. Към него се приближава полицай и го глобява 50 франка.
Мъжът се прибира вкъщи и още от вратата жена му го почва:
- Ела тука, кучи сине! Сигурно си мърсувал през цялото време, докато беше в Париж. И сигурно нито веднъж не си се сетил за мене?
- Скъпа, абсолютно не си права. Първо, не съм мърсувал през цялото време. И второ, спомних си веднъж за тебе и ето ти една квитанция за 50 франка като доказателство...