Петка и Чапай бягали от белите. Достигнали една река и единственото спасение било да я преплуват. Петка се засилил да скача, но Чапай го спрял. Петка попитал:
-Какво има бе? Да не ти е омръзнал живота? Хайде, по-бързо, ето ги белите.
Чапай се завайкал:
-Братко, помагай, имам голям проблем. Не мога да плувам.
Петка, като добър приятел, го качил на гърба и двамата тръгнали да прекосяват реката. Като стигнали до средата, Петка извикал:
-Ох, Чапай една риба ми влезе в задника.
-Плувай, плувай Петка. Не е риба- отговорил му той
Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал:
- Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо.
- Но защо?
- Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!