Неделя, 22 ноември 2026 | Първомай Предимно облачно 15°
Ти си некакъв такъв, некъв никакъв.
Бисери 4,198 прегледа
Следващ →

Още вицове

Мъжът се хвърля в краката на жена не за да покаже нещо, а за да погледне нещо. Жена посреща мъжа си: - Скъпи, утре ми е рожденият ден, какво ще ми подариш? - Ще те изчукам! - А ако не ти дам? - Тогава ходи като глупачка, без подарък! На 29 февруари 2008 от 21:55 до 22:00 часа се предлага да се загасят всички светлини и при възможност всички електро-уреди, за да може нашата планета да си „почине". Ако това предложение се приеме от всички, количеството енергия, която ще се спести ще бъде огромна, и това само за 5 минути. Да, всички ще останат на тъмно, но идеята е да подпомогнем нашата планета срещу замърсяването на атмосферата с нещо толкова малко. Не забравяйте, че обединението на всички е голяма сила и Интернет може да помогне да се организира нещо такова в световен мащаб. Предайте това съобщение на вашите приятели в страната и чужбина. Помолете ги да го предадат и сменят часа според часовата им зона спрямо българската. Нека помогнем на нашата обща планета. -------- Аз вече съм измислил какво ще правя от 21:55 до 22:00:-)))) ------------ Свършило лятото и започнала учебната година. Учителката както се полага дала на учениците за домашно да напишат какво са правили през лятото. Прибират се унили Петка и Чапай и мислят: "Абе ние цяло лято само пихме и по жени ходихме.." В крайна сметка решили да пишат така: "Вместо пиене ще пишат четене, а вместо жени - риба" Значи започнал Петка да пише: "Ставам аз сутринта а главата ще ме спука от болка. Значи много до късно бехме чели снощи. Прочитам набързо една малка книжка и се запътвам към Чапай. Пътьом минавам през библиотеката и вземам няколко нови книги - да почетем с Чапай. Отивам у тях а Чапай вече се начел, начитам се и аз и решаваме да отидем за риба. Отидохме за риба и Чапай хвърли - хоп рибка, аз хвърля - нищо, хвърли Чапай - рибка, аз - нищо, по едно време прааасс една страхотна риба...... И един месец не можа да ми се изправи кукичката!" Влакът Москва-Петербург. В едно купе са Наташа Ростова, Пиер Безухов и поручик Ржевски. Наташа казва: - Ах, колко бързо започнаха да пътуват влаковете. Сякаш единият ти крак е още в Москва, а другият вече в Петербург. Пиер, мечтателно: - Ех, Наташа, как бих искал да се окажа по средата, да кажем - на гара Болог. Поручикът се намесва, подхвърляйки презрително: - Бил съм аз в тоя Болог. Това е, знаете ли, такава дупка.