Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа:
Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм неиният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо:
Мили ми принце,
Всеки път, когато се качвам на ку-
лата на нашия малък замък в минути на отмо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен пощальонът. Но надеждите ми са напра-
зни. Вече ми омръзна и затова знай,че пу-
скам последното си писмо.Твоята Ане-
тка повече няма да видиш и ще останеш с ху-
бавите спомени. Имаш моята снимка. Дръж
я в ръцете си!
Всичко беше О.К.,докато не прочетох това писмо през ред!!!
На един богаташ му умрял котаракът и той решил да го опее в църквата. Сложил котарака в една чанта и го занесъл в църквата. Намерил попа, обяснил му каква е работата, а попът му казал:
- Ти луд ли си, животно в православна църква да опяваш?!... Ето ти отсреща синагогата, носи го там, там ще ти опеят когото си искаш.
Мъжът се почесал по врата и казал:
- Добре де, ще отида в синагогата, но съм взел пет хиляди долара за опелото, а не знам дали ще стигнат?
Попът:
- Пет хиляди, казваш, а защо не каза веднага, че котарака ти е кръстен?