Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София.
- През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.:
- До къде е водата?
- До глезените, Г-н Министър!
- Спада или се покачва?
- Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър!
- Вече до къде е?
- До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.
2 ч. след полунощ. В спешното отделение докарват двама (трудно е да се каже господа). Ръката на единия е напъхана до лакътя в задника на другия. Докторът, цяла вечер поркал, протрива очи, обикаля кушетката три пъти и с нетърпящ възражение тон отсича:
- Господа, вие не сте за тук!
- А за къде сме? - ошашкват се ония.
- За кукления театър!...