Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Предимно облачно 23°
Главният доктор вика при себе си студент-стажант: - Вие в ред ли сте? Защо сте казали на пациенат, че се готвим да му отрежем краката? Стажанта, смеейки се: - За да го накарам да ходи.
Професионални 2,656 прегледа
Следващ →

Още вицове

Как звучат литературните заглавия, когато си гладен: "100 години пастърма" "Война и пир" "Синовете на великата печка" "Птиците увиват сърми" "Мъжът и мусаката интимно" "Старецът и мезето" "Цялото гладно войнство" "Мадам Боб Вари" "Много шунка за нищо" "10 малки крекерчета" "За пръжките и хората" "Магьосникът от магданОЗ" "Повелителят на мусаките" "Пипи дългото кебапче" "Шницелът на Леонардо" "Баскервилското вурстче" "Малката дюнерпродавачка" "Зелникът на Бриджит Джоунс" "Брулени Кълнове" "Патладжанско царство" "До Чикаго за Кебап" Мъж и жена правят "бурна любов": - Ооо искам да си завреш цялата ръка! Мъжът изпълнява желанието на "дамата". След малко: - ООооо искам и другатаааа... Мъжът отново се подчинява. След още малко: - И кракааааа... Мъжът отчаяно включва и крака в любовната игра. След още малко: - И другияяяя... Мъжът обаче взел че непънал повечко и влезнал целия вътре. Решил да се поразходи, но се изгубил. По едно време среща един войник: - Ти къде бе войниче? - Ами търся си танка! Едно ято костенурки летели и по едно време видяли стадо птички които плували из гората, гонени от четирикрака змия. Извод: важното е че чайките бягът на юг. Дейвид Копърфийлд пристига на турне в България. В една от вечерите изнася представление на митничари. След представлението се събират и започват да пият. Нарязват се едно хубаво. В порив на откровенност Дейвид казва на седящия до него митничар: - Искаш ли да ти направя един фокус? - Показвай! - Виждаш ли оня вагон? - Да. - Хоп... - вагона го няма. Митничарят: - Искаш ли аз да ти покажа един фокус? - Показвай! - Виждаш ли тоя влак натоварен с бяла техника? - Да. - Хоп (изважда печата от джоба си и го трясва върху митническата декларация)... - буркани със зелен грах.... Между съпрузи: - Скъпи, ще ме обичаш ли когато остарея и погрознея? - О, скъпа, с годините, ти наистина, може би, ще станеш по-стара, но по-грозна - едва ли!