Лежа си на дивана, пия си биричката, гледам телевизия! И изведнъж телефонът звъни:
- Взе ли детето от детска? Напазарува ли? Утре мама идва, нали не си забравил? Защо мълчиш, Стефане?
А аз не съм Стефан, аз съм Петьо! И ми стана едно леко на душата...
Двама не са се виждали от известно време и си говорят:
- Какво ново с тебе?
- Ами... жена ми ме напусна вчера.
- Ех, какво да ти кажа... Иди в кръчмата и се напий, ще удавиш мъката.
- Няма да стане.
- Защо, нямаш пари ли?
- Пари има. Мъка няма.