Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Първомай
19°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Спорт
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Програмисти
- Най-после Иванов си изпълни обещанието да не влиза в Интернет през работно време! - Да, бе! Лъжеш! - Не! Лично го видях, как вчера целия ден се хвалеше докато играеше карти!
Програмисти
03.10.2017
4,076 прегледа
Следващ →
Още вицове
Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже. На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче. На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше че ще се самоубие. Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче. На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия. Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока. Реших да си търся умно и практично момиче. На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко което имах. Сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи цици.
В хирургията докарват мутра помляна в автомобилна катастрофа. Ситуацията е много тежка, множество счупвания, рани .... Цяла нощ се потили хирурзите над него. Успяли да въстановят всичко освен едната му топка. Стоят всички над него замислени и си приказват: - Колеги, тоя утре ще излезе от упойка. Ще види, че му няма едната топка и ще ни изпозастреля всичките. - Ами, да му зашием един картоф, вместо топка.... Речено-сторено, зашили му един картоф. На сутринта мутрата излиза от упойка, всичко е нормално, възстановява се бързо и след няколко седмици е изписан от болницата. След няколко дни, мутрата се появява в болницата и носи пиене, ядене, дава пари на хирурзите, благодари им за успешното лечение. Хирурзите пийнали, хапнали и се отворили на откровения: - Слушай, пич! Ще извиняваш, обаче ние тука, вместо топка... Мутрата се пляска по челото и казва: - Ебаси... а аз се чудя, защо братоците хващат срамни въшки, а аз колорадски бръмбари...
Втори пореден ден на зъболекар - започнах да усещам ужаса и болката, която са изпитали хората от Матрицата, докато машините копаеха към Зион.
Мутра лежи в болница, целият бинтован и на системи. На съседното легло лежи един дядка и той на същото дередже. След една седмица двамата се освестили малко и борчето пита: - Дедка, кво прайш тука бе. Що си така пострадал. - Що ли? Внука хобито му да прави коли. Зема ми трабанта, прави му нещо и той стана много бърз. Значи карам си аз веднъж по магистралата за Пловдив и изпреварвам един Мерцедес, ама така се бех отплеснал, да му гледам мутрата на тоя в мерцедеса, че се отсвитках в мантинелата. Е за това сега лежим тука, целия в бинтове. А ти кво си пострадал? - Абе и аз на магистралата начи. Джиткам си към Пловдив и изведнъж некъв Трабант ме изпреварва. Начи помислих си, че съм спрел и слезнах от колата...
Мутра изпраща сина си в казармата и му подрежда багажа - фланелки, наполеонки. По едно време новобранецът пита: - Тате, калашника там ли ще ми го дадат, или да си нося от нашите?