Неделя, 22 ноември 2026 | Първомай Предимно облачно 14°
Чапай и Петка бягат от белите. Препускат с конете, но белите са близо. Тогава се качват на едно дърво. Белите са отдолу, а те са затаили дъх на дървото. Петка шепне: - Не издържам, ще се изпусна! - Трай, бе! Че и мен ще видят! - Не издържам вече! Ще се изпусна! - Дръж се бе! - А поне може ли да пусна коня!
Любими Герои 4,740 прегледа
Следващ →

Още вицове

Червената шапчица, Максим Горки I Вариант: Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка. - Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той. II Вариант: Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек. - Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо. Едно таралежче вървяло из една пустиня, забравило как се диша и умряло. Върви си Червената шапчица из гората и изведнъж насреща й Вълкът. Изплашила се червената шапчица и го пита: - Защо са ти такива големи ушите? - За да те чувам по-добре. - Защо са ти такива големи очите? - За да те виждам по-добре. - А защо ти е толкова голям носът? - Защото съм евреин, - казал Вълкът и се разплакал. Една девойка с чорапогащник на пламъчета си върви по улицата. По едно време я спира един младеж и я пита: - Хмм ... на къде отиват тия пламъчета? - Към скарата ... - Хмм ... дай да опечеме една наденица на скарата тогава! - Ееее sorry ... сега се вари лютеница. - Е па нищо, дай ще я направим на газовия котлон ... На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.