Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де…
Върви един доста пийнал гражданин по улицата с ключ за кола в ръката. Вижда порядъчен минувач и го пита:
- Изззвинете, да сте виждали колата ми? Ключа е в мен, а колата ми я няма.
Погледнал го трезвеникът и му казал:
- Виж се колко си пиян, бе! Не стига, че ти я няма колата, не стига, че едвам ходиш, та чак дюкяна ти е разкопчан и зарзавата ти е навън!
Погледна се долу почерпения и казал:
- Ужас! Откраднали са ми и гаджето!