Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев:
- Добрутро, Леонид Илич!
Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия.
- Това съм аз, Карлсон.
- Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев.
- Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!
- Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
Младеж дълго време ухажва една девойка но не предприема решителната стъпка. Сестрата на момичето го бъзика:
- Абе, Кольо, толкова си нерешителен, че си мисля, че нямаш нищо в гащите.... А, така ли е? Я покажи да видим!
Младежът бавно си смъква гащите. Сестрата замръзва по средата на думата, след което казва:
- Анче, или го взимай ти, или ще го взема аз - такава ценност не трябва да излиза от семейството.