Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Първомай
24°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Спорт
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Животни
Видяло магарето, че на една поляна се насъбрали много коне и то отишло при тях. - Ха ха - присмяли му се конете - за какво си дошло пък ти тук ? Ние сега ще се надбягваме. - А пък аз си помислих, че ще си ги мерите та за това дойдох.
Животни
03.10.2017
4,057 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Извинете, днес ми е първия работен ден и не познавам никого... Към кого трябва да се обърна за повишаване на заплатата?
Знаете ли какво са 100 китайки в басейн??? -Сливи в сладко кисел сос
Директорът влезе в заседателната зала, където го очакваше бъдещ бизнес партньор: - Здравейте! - поздрави той - И извинете, че се наложи да ме изчакате. - Няма проблем - отвърна партньорът, повдигайки чаша кафе. - Вашата секретарка се погрижи да се чувствам много добре. С видимо удоволствие бъдещият партньор отпи малка глътка и усмихнато добави: - Разказа ми всичко за Вас. Изражението на директора придоби сериозен вид, а погледът му изпитателно се насочи към секретарката. - Разказах само добрите неща, г-н Директор - тя обясни усмихнато - Това беше просто един съвсем кратък разговор.
Разговор на интервю за работа: -Пиете ли? -Не. -Пушите ли? -Не. -Поне един порок нямате ли?! -Имам.Много лъжа...
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!