Говорят си французин, американец и българин. Французинът казва:
- Аз обичам, когато вървиме с жена ми и аз съм я прегърнал, да мога да си сложа ръката на кръста, ама не ръката ми да е толкова дълга а талията и да е толкова малка.
Англичанинът казал:
- Аз обичам когато моята приятелка язди кон краката и да опират в земята, ама не коня да е толкова късокрак, а краката на жена ми да са толкова дълги.
А българинът казал:
- Аз обичам когато излизам за работа да плесна жена ми по задника и като се върна той още да се тресе, но не задника й да е толкова голям, а толкова да е работното ми време.
Понякога е по-добре човек да е по-прост и да не чете много много, щото се депресира. Ето, аз днес почетох малко за хомеопатията. Това е когато на пациента се дава суперразредено лекарство, като хомеопатите разчитат на едно нещо, което се нарима "памет на водата". тоест - боли ме глава и пия вода, в която някога е имало разтворен аналгин, но водата е толкова разредена, че няма и молекула аналгин. Памет на водата, разбираш ли. И аз се замислих, ако водата има памет, значи на планетата вече няма такова нещо като питейна вода. Всяка вода някога преди вече е била фекална.
Наистина е по-добре понякога да си по-прост. Отивам да си оправя вкуса в устата с една бира.