Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Облачно 21°
Събира старшината новобранците и започва със строг глас: - Петров, я излез две крачки напред! Излиза Петров а старшината му вика: - Що е това родина бе, Петров?! А Петров плахо: - Миии... не знам! Старшината го скастрил и му изкрещял: - Това е твойта майка бе говедо! Марш в строя. Върнал се нашия в строя, а старшината подхванал Иванов: - Абе Иванов, що е това родина бе?! А Иванов мазничко: - Ми майката на редник Петров. Старшината почервенял от яд и се развикал: - Абе келеш това е и твойта майка бе! Разбра ли ме сега. Иванов: - Разбрах. Старшината: - Кво разбра?! Иванов, уверено: - Че Петров ми е брат!
Военни 5,000 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Трябва спешно да ви оперираме! - Докторе, а не може ли да я отложим? Половин година чаках ред за нови зъбни протези! Кардиохирургът се замисля. Минава минута, две, пет... - Докторе, защо мълчите?! - Представих си: свирят Шопен, всички плачат, а вие лежите в гроба с красиви, равни, ослепително бели зъби!... Пътували американският, френският и българският президент в един самолет. Летейки над Америка, видели двама алпинисти да се катерят по една планина, като от време на време се обръщали и взаимно си помагали. Американският президент казал гордо: - Девизът на американските алпинисти е: "Приятел в нужда се познава!" Прелитайки над Франция, видели също така двама алпинисти да се катерят по една планина, като ту единият дърпал нагоре другият, ту обратното. Френският президент казал гордо: - Девизът френските алпинисти е: "Алпинист за алпинист и брат!" Когато прелетели над България, видели двама алпинисти да се бутат и бият на една планина. Бъргарският президент пояснил: - Нашият девиз е: "Аз няма да се кача, но и ти няма да се качиш!" И ето, 37-годишния Важиха пада. Съдията му показва жълт картон за симулация. А той може да е паднал от възрастта си. Томислав Русев Панатинайкос - Ювентус по Btv Когато се разделяте не плачи. Не търси вината само в него! Ако той мълчи, мълчи и ти! - Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим. - Можеш. Хайде още малко. - Мило, ние се бяхме разбрали за десет. - Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет. - Но аз наистина не мога повече. - Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"! - Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край. - Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме.