Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Облачно 16°
Мутра се хвали пред приятели: - Дадох колата на най-яката фирма тунинг, смениха двигателя и скоростната кутия на три предавки. Засега карам само на първа Приятелите недоумяват, съвременните коли са с повече скорости. Мутрата скромно обяснява: - Двигателят смениха с ракетен, и първа космическа напълно ми стига!
Разни 2,297 прегледа
Следващ →

Още вицове

Имало едно време един човек. За съжаление този човек решил, че не е човек и за това повече го нямало през нито едно време. Семейство пътува с кола. Спира ги полицай и иска да глоби шофьора, защото при ограничение 50 км/ч карал с 85 км/ч. Мъжът заявил, че не е вярно и се завел петминутен спор. По едно време се обадила съпругата: - Не го слушайте, господин полицай! Той, моят, като пийне пет чашки, не знае какво говори... - Скъпи, ще си спомняш ли за мен, когато умра? - Разбира се, скъпа, нали знаеш какъв съм злопаметен. Мъжете са като хубавото вино. В началото са гроздови зърна и е наша работа да ги смачкаме и да ги държим на тъмно, докато узреят и се превърнат в нещо, с което ще ти е приятно да вечеряш. Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!