Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Предимно облачно 19°
Жена навлязла с колата си в малко градче и в този момент един койот излязъл пред колата. Тя скочила върху спирачките, заковала на място и тъкмо си поела дъх и възстановила равновесието си, когато пред колата прибягал каубой, хванал койота за задните крака и започнал лудо да го чука. - Господи! - възкликнала жената и се втурнала да търси шерифа. Видяла колата му паркирана пред местната кръчма. - Ясно каква е работата - измърморила тя и връхлетяла буреносно вътре. Веднага забелязала един много стар човек, който спокойно си биел чекия в ъгъла. На бара стоял шерифа и кротко си пиел питието. - Що за перверзен град е това? - започнала обвинително тя. - Още при навлизането си в града видях как един каубой измъчва бедното животно. А тук възрастният мъж мастурбира съвсем спокойно на публично място. - Е, госпожо - отвърнал спокойно шерифът. - Нали не очаквате човек на неговата възраст да тръгне да гони койоти?
Други 3,137 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Мамо, дай ми сто лева за обувки. - Нямам толкова, сине, парите на растат по дърветата. - Разбира се, че растат. Нали са от хартия. Съдят Александър Томов: - Подсъдими, признавате ли своята вина, че сте измамили и сте присвоили един милион лева? - Признавам, но искам да се вземе под внимание за смечкачващи вината обстоятелство. - И какво е това обстоятелство? - Беше първи април. "Ако от първия път не успееш, значи скачането с парашут не е за теб" "Течност, потопена в тяло, след 7 години тръгва на училище." "Няма лабиринт, на който да не можем да намерим... входа." "Помогни ми да запомня, че когато имам наистина лош ден и изглежда, че хората се опитват да ме вбесят, ще ми трябват 42 мускула да се намръщя и само 4, за да протегна средния си пръст и да им кажа да ми го духат." Вървят по улицата три студентки. Две от тях са красиви, а третата е от МЕИ. Две от тях са девствени, а третата е от Софийския. Две от тях са умни, а третата е от УНСС. Баща и син се връщат с влака в града. На главата на хлапето се кипри нова шапка и той непрекъснато виси на прозореца на купето. На бащата му писнало да му прави забележки, че вятърът може да духне шапката. Приближил се зад хлапето, бързо му свалил шапката и я мушнал в джоба си. Видя ли, Пешо? Колко ти приказвах да внимаваш. Сега няма шапка. Хлапето почнало да реве. Бащата се видял в чудо и за да го успокои казал: Не плачи! Аз сега ще свирна и шапката ще се върне. Така и направил, свирнал и без да види хлапето извадил шапката от джоба. Сложил я на главата му седнал на седалката тържествуващо. Хлапето се изкефило много, спряло да плаче, отишло до прозореца, метнало шапката през него и се примолило: - Тате, тате моля те направи го пак!