Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Първомай
19°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Спорт
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Иванчо и Марийка
Учителката дава на децата тема да пишат съчинение: "Какво щях да правя, ако бях директор". Всички почват да пишат, само Иванчо стои. - Иванчо, защо не пишеш? - Чакам да дойде секретарката.
Иванчо и Марийка
03.10.2017
4,753 прегледа
Следващ →
Още вицове
По какво жените приличат на компютрите? 1. Винаги помним за първата, която сме имали. 2. В повечето случаи правят това, което искат, а не това, което желаеш. 3. Както в жената, така и в компютъра трябва да вложиш доста пари. 4. Ако имаш нещо добро - ще ти завидят. 5. След кратък промеждутък от време вече искаш нещо друго - по-добро. 6. Както при жената, така и при компютъра - по доброто е по-скъпо. 7. Както жената, така и компютърът заемат по-голямата част от времето ти. 8. Както жената, така и компютърът заемат телефона за дълго време. 9. Както жената, така и компютърът говорят на друг език. 10. Винаги имаш приятел, при който е по-добро, отколкото при тебе. 11. Вътрешната им логика може да бъде разбрана само от създателя им.
Каква е разликата между бразилския футбол и българския? Бразилците седят пред телевизора, гледат играта на своя национален и си мислят: "Провървяло им е на момчетата, за националния играят." Нашите футболисти тичат по игрището с топката и мислят: "Провървяло им е на момчетата, седят си сега с биричката пред телевизора."
Из ученическо контролно по биология: "Добрите бъгтерии се хранят с трупове, а лошите причиняват болести по хората."
- Знаеш ли, според Жак Сегела "репутацията зависи от сърцето, не от ума" - споделя с приятелката си студентка. - Благодаря ти, че ми каза. А аз толкова години не мога да разбера защо любовницата на шефа има такъв авторитет.
СЕМЕЙНА БАЛАДА Снощи мойта анаконда ми се фръцна с фин финес - аз съм, вика, кат Джоконда! Мога да ти бутна днес. Ти си моят Леонардо! Ти си, вика, страшен пич! Как вървиш по булеварда с туй парче като теглич? После страстно пусна Шуберт. После Моцарт заскимтя. И на старичкия губер метна прашки на цветя. Щом ми стисна панталона, И извика ах, недей! – сякаш с не’къф кран сто тона дигна страшния ми змей. Мале, майчице - и в хола се отвори Втори фронт - мойта анаконда - гола върху моя анаконд!