На 15ти септември, в кварталната книжарница царяло оживление, първолаците и родителите им радостно купували нещата необходими за училище. Но цял ден пред книжарничката стояло едно дете, което гледало с тъжен поглед витрината на магазина, детето било с фланелка на Левски, разбира се 9ти номер, на гърба му пишело "Гонзо". В края на деня продавачът се смилил над бедното дете и го поканил в магазина да си избере каквото иска като подарък за първия учебен ден, дали флумастри, боички, книжки за оцветяване, каквото пожелае. Детенцето, което било по-мургаво от децата които преди него били в магазина с влажен поглед и треперещи ръчички посочило какво иска: - Едно лепилце, моля.
Два заека от гората си купили шише ракия. Сядат да пият, обаче нямат нищо за мезе. Гледат - на едно дърво седи врана с парче сирене в човката. Единият отива до дървото и казва:
- Мараба, врано!
Тя мълчи.
- Искаш ли да поркаш с нас?
- ДА! - изграчила "проклетата" птица.
Сиренето пада, зайците го взимат и си пият и мезят сами. На следващия ден зайците отново мъкнат шише ракия и пак нямат мезе. На дървото отново седи враната с парче сирене.
- Врано, искаш ли да поркаш с нас?
Мълчание... Заекът вади чаша и започва да налива...
- Стига ли ти толкова?
Враната:
- Да! - изцепила се оная пак...
Сиренето пада и... т.н... На третият ден всичко се случва отново.
- Врано, ще поркаш ли? Мълчание...
Заекът налива...
- Стига ли толкова?
Мълчание...
- Ти кво, ма? Мислиш си, че искам да те прекарам ли?
- ДА!