Съдят красавица. Става адвокатът:
- Господин съдия! Вие само я погледнете! Какви дълбоки очи, прекрасна шия, изумителни коси! А каква възхитителна гръд! Какво дупе! Какви крака... Аз свърших, господин съдия.
Съдията:
- Аз също, но това няма нищо общо с делото.
И каква е поуката от приказката, деца? Не говорете с непознати! Ето, Вълкът още щеше да си е жив и здрав, ако не беше се заговорил в гората с непознатата с червената шапчица.