Във влака от Бургас се возят двама човека. Запознават се.
- Аз съм психолог.
- Аз съм мутра. Абе ти щом си психолог, можеш ли да познаеш, за какво си мисля.
За всяко познаване ще ти давам по 100 долара.
- Ама аз съм психолог, а не ясновидец...
- 100 долара бе, брато. Хайде напъни се малко!
- Ами ти идваш от Бургас, сигурно си бил там на почивка. Значи си мислиш, колко добре си си починал...
- Супер, на ти 100 долара. Давай нататък!
- Щом си бил на почивка, сигурно си водил и жена. Сега мислиш за нея...
- Браво, на ти още 100 долара! Продължавай!
- Сигурно не ти се прибира вкъщи...
- Още 100...
- А щом не ти се прибира, сигурно там е жена ти...
- Още 100...
- И сега се чудиш, да я застреляш ли, или не...
- Стоп, човече! На ти 1000 долара!
- Що 1000 бе, кво толкова, мисъл като мисъл....
- Не, това не беше мисъл, това беше идея...
Наемателка се оплаква на хазяина от ужасния шум в квартирата:
- Ако щете вярвайте, но всеки път щом отвън мине влак, аз падам от леглото!
- Е, госпожо, струва ми се, че преувеличавате малко.
- Щом не ми вярвате елате и се убедете сам.
Отишли в квартирата и хазяинът легнал на леглото. В този момент обаче влязъл съпругът на наемателката и извикал на хазяина:
- Какво правиш ти тука бе!?
- Ще ми повярвате ли ако ви кажа, че чакам влака?- с треперещ глас казал хазяинът.