Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Облачно 16°
Загубено злато може да се намери, загубено време - никога.
Разни 2,632 прегледа
Следващ →

Още вицове

Изпаднала в носталгия, Наташа Ростова романтично пита поручик Ржевски: - Кажете, поручик, а Вие помните ли своята първа учителка? - Доколкото помня, Наташа, първа беше една медсестра… След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се приберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: "Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални." Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено. - Майстор ли си викала, Марийке? - пита Иванчо. - Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него. - И ти му направи сладкиш? - О, Иванчо, аз да не съм сладкарка. В трамвая седи бабичка. До нея стои слаб, изтормозен студент. - Що си такова слабичко, бе момче? - пита бабичката. - От много учене, бабо! - отговаря студентът. - Да, ама сигурно си отличник? - Ами, не съм никакъв отличник! - Добре, добре, дай си тука наметката, че като те гледам, сигурно и тя ти тежи.... - Това не е наметка, бабо... Това е колегата ми, а виж, той вече е отличник... Мутра лежи в болница, целият бинтован и на системи. На съседното легло лежи един дядка и той на същото дередже. След една седмица двамата се освестили малко и борчето пита: - Дедка, кво прайш тука бе. Що си така пострадал. - Що ли? Внука хобито му да прави коли. Зема ми трабанта, прави му нещо и той стана много бърз. Значи карам си аз веднъж по магистралата за Пловдив и изпреварвам един Мерцедес, ама така се бех отплеснал, да му гледам мутрата на тоя в мерцедеса, че се отсвитках в мантинелата. Е за това сега лежим тука, целия в бинтове. А ти кво си пострадал? - Абе и аз на магистралата начи. Джиткам си към Пловдив и изведнъж некъв Трабант ме изпреварва. Начи помислих си, че съм спрел и слезнах от колата... Обаждат ми се днес от училището. Учителката казва: - Вашият син непрекъснато лъже! Отговарям: - Предайте му, че е много добър в това, защото аз нямам син.