Червената шапчица, по Йордан Радичков
- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и да си иде.
Някакъв щял да става баща за първи път. Чакал човека в чакалнята, минал се час, два, три... хвърчат някакви сестри на горе и на долу, никой не му обръща внимание. Човека се съдрал от притеснение, опитал се да попита една от сестрите но не получил никаква информация.
Накрая, почти съсипан от нерви, към 3 сутринта излиза един засмян и дружелюбен доктор.
- Ама, ама... това моето дете ли е? -попитал щастливия баща.
- Дааа - отвърнал засмения доктор.
Понечил човека да си вземе детето но точно в мига преди доктора да му го подаде - ФРАС! и му размазал главата в стената.
- Ама, ама... защо??? - успял да изломоти в ужас бащата.
- Хе, хе, майтап бе - потупал го дружески доктора - беше мъртво родено.