Неделя, 22 ноември 2026 | Първомай Предимно облачно 14°
Осемгодишното синче иска от баща си джобни пари. Бащата се възмущава: - Нали вчера ти давах? Трябва все някога да разбереш, че има неща по-важни от парите. - Знам, ама като ги водя тия неща на разходка, нали трябва да имам пари да ги черпя сладолед.
Семейни 4,596 прегледа
Следващ →

Още вицове

Никога не забравяйте, че жената е романтичка. Обожава да получава цветя, вино и шоколад. Показвайте и, че помните всички тези неща, като поне от време на време... говорите за тях! Не мога да не ви разкажа и приказката за арменската Червена Шапчица, известна като Червенян Шапчицян. Тръгнала Червенян Шапчицян в араратската тъмна гора, срещнала вълка, разговорила се с него и в накрая стигнала до къщата на баба си, да я наречем Бабаян. Влязла червената щапчица и видяла, че изпод юргана наднича зловещо лице и я гледало мрачно. - Бабо, защо са ти толкова големи ушите? - плахо попитала Червенян Шапчицян. - За да те чувам по-добре, детето ми - казала Бабата. - А защо са ти толкова големи очите? - За да те виждам по-добре детето ми! - А защо ти е толкова голяма устата? В този миг бабата отметнала одеялото, скочила в леглото и изкрещяла: - Защото съм Маги Халваджиян, а ти си жертва на "Сладко отмъщение"!!!! Тролейбус, горещо лято... От предната се качва жена с малко момиченце. Момиченцето дудне противно: - Мамо, купи ми шоколад! - Не. - Моля те, мамо, купи ми шоколад! - Не, не може. Момиченцето застава по средата на прохода, опира ръце на хълбоците си и заявява на целия тролейбус: - Ако не ми купиш, ще кажа на баба, че смучеш пишката на татко! Всички ревваме от смях, шофьорът спира, жената, цялата червена, изскача от тролейбуса. След няколко спирки се качват мъж с малко момченце. Момченцето започва да дудне: - Татееее, купи ми шоколад... Всички пътници лягаме от смях. Мъжът се оглежда неразбиращо. Шофьорът , лежащ на волана от кикот, казва по микрофона: - Господине, по-добре му купете шоколад. Мечтата на наркомана - LSD-монитор В час по психология учителят задава въпрос на учениците: - Някой от вас мислил ли е как иска да умре? Иванчо вдига ръка и учителят го вдига: - Аз искам да умра спейки, като дядо ми- казал Иванчо. - А как не искаш да умреш?- опитал пак учителят, доволен от отговора на Иванчо. - Като хората, които са се возили в автобуса му тогава...- отвърнал Иванчо.