Вицет — Първомай

Само един човек ме познава истински. Само един се бори за това аз да стана по-добро човешко същество. Само един ме утешава в моите мъки, знае тайните ми, познава моето минало, настояще и знае какво искам от бъдещето. Само един човек винаги ме очаква насреща, готов да чуе проблемите ми. Само той не задава излишни въпроси, само той разбира истинската ми същност. Този човек ми е много скъп, ужасно скъп дори... P. S. Всеки на когото психиатърът му взима по 60 лева на час би ме разбрал / :

Бисери 03.10.2017 3,307 прегледа

Следващ →

Още вицове

Срещат се двама приятели рано сутринта. Първият: - Леле снощи какъв кошмар сънувах. Цяла нощ пред нас бутах една вагонетка напред-назад. Ръцете ми окапаха, а ти стоиш на прозореца и ме викаш. Аз ти разправям да го духаш и бутам ли бутам тая тъпа вагонетка... Вторият: - Аз пък сънувах страхотен еротичен сън. Седя си значи вкъщи и на вратата се звъни. Отварям - Памела Андерсън. Чисто гола! Поканих я, пихме шампанско и таман да я хвърля в леглото, отново се звъни. Отварям - Анджелина Джоли. И тя гола, бе! Значи стоя аз между двете и се чудя, коя от тях да бъде първа... - Ииииии, що не ме извика, бе? - Ами виках те... Ама ти разправяш да го духам и буташ ли буташ някаква скапана вагонетка пред блока! ! ! ГРУЗИНСКИ ТОСТ Бягат три жени от орда разбойници, но попадат пред една пропаст. Тогава едната казала: - Нека тази пропаст се напълни с толкова камъни, колкото пъти съм изневерила на мъжа ми! Пропастта се изпълнила с големи канари и те успели да преминат. След известно време нова пропаст, тогава другата казала: - Нека тази пропаст се напълни с толкова камъни, колкото пъти съм изневерила на мъжа ми! Ситен чакъл изпълнил пропастта и те пак преминали. Стигнали и до трета пропаст тогава и третата казала същото. Ситен пясък изпълнил празното пространство и пак преминали. Но не щеш ли четвърта пропаст и тогава те казали нека тази пропаст се напълни с толкова камъни, колкото пъти са ни изневерли мъжете. На дъното на пропастта се появили два камъка и те не могли да преминат и заплакали, защото щели да ги хванат. И тоста е "Некак пием за това нашите жени никога да не плачат" Лицемерието е похвала, която порокът отдава на добродетелта. Франсоа дьо Ларошфуко Майка вика на детето си от балкона: - Иванчо, не бий Петърчо, ще се изпотиш! - Иванчо, защо в бележника ти има само двойки? - Ами, мамо, те вече шестиците ги пишат на три части!