Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюбената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне:
- Сър Джон, какъв зелен кон имате! - а аз ще й отвърна:
- Да, но аз Ви обичам!"
Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала:
- Сър Джон, аз Ви обичам!
- Да, ама я виж какъв зелен кон имам!
Седял си Господ, и решил най-накрая да прибере при себе си и Скалата.Повикал Смъртта, и й казал, така и така, там в Щатите има един левент, як и силен, но го искам при мене вече, аз да му се радвам, иди и го прибери.Отива Смъртта, звъни на входната врата на имението на Скалата, той пита:
-Кой е?
-Смъртта съм, идвам за теб. Оня побеснял. Излязъл, направил я на дармадан, бой. бой. бой. Качил я, в багажника на джипа, закарал я в планината, завързал я за едно дърво..Секс, секс, секс... Накрая си тръгнал.Освестила се Смъртта след 2 дни и се прибира на небето.Гледа я Господ, окаяна, разпарцалена, в синини, и едва си седи на краката.
Пита разтревожено Господ:
-Какво стана? ? ?
-Абе, остави се... Първо бой, бой... после секс, секс, секс... Господ още по разтревожен:
- Ти, нали не му каза, кой точно те праща? ? ?